Hvězdy stříbrného plátna

Džordže Mirko Rosič (1932-2014) byl herec, která mý na svém kontě více jak sto deset rolí ve filmu a televizní produkci, sedmdesát z nich natočil v Bulharsku a ostatní v Maďarsku. Točil s filmovými produkcemi v Československu, Polsku, Rusku, Itálii, Rumunsku. Narodil se 28. února 1932 ve městě Krupan v Jugoslávii bulharské mamince a srbskému otci. V roce 1951 z politických důvodů přesídlil do Bulharska.

Studoval Vyšší ekonomický institut Karla Marxe, poté absolvoval na žurnalistice v Sofii. Rosič byl herec samouk a výhradně filmový herec. Tvrdil, že se k filmu dostal náhodou. Svou kariéru započal coby rozhlasový reportér v Bulharském celostátním rozhlase, kde působil sedmnáct let. Jeho působení zde ukončily události spjaté s Pražským jarem roku 1968, kdy se ze dne na den stal nepohodlným. Ještě před tím ho v roce 1961 pozval režisér Ljubomir Šarlandžiev do filmu Kronika citů, kde dostal menší roli. Pro natáčení tohoto a mnoha jeho jiných raných filmů si bral Rosič v rozhlase neplacené volno.

Podílel se na mnoha mezinárodních produkcí, zejména pak v Maďarsku, kde pracoval s režiséry jako Miklós Jancsó, Marta Mészáros a Béla Tarro. V roce 2010 obdržel prestižní cenu za celoživotní dílo v oblasti filmu a přínos maďarskému filmu. Stejnou cenu, ve stejném roce obdržel i v Bulharsku na festivalu Ljubovta e ludost (Láska je bláznovství) ve Varně.

Jeho značkou jsou nenapodobitelný bas, důstojné držení těla a chlapský temperament. Jeho role ve filmech jako Osmý (1969, režie Zako Heskia), Pod nohama jim hvízdá vítr (1976) a Soudce (1986, režie Plamen Maslarov) z něj udělaly akčního hrdinu a přiřkly mu přezdívku kovboj bulharského filmu. Tvrdil, že western je jeho oblíbený žánr. Na plátnech kin se objevil vedle Omara Sharifa, Johna Savage, Rafa Valloneho a Florindy Bolkanové.

Джордже Мирко Росич (1932-2014) е актьор с над 110 роли в киното и телевизията – 70 от тях в България и 31 в Унгария. Снимал се е в кинопродукции на Чехия, Полша, Русия, Италия, Румъния. Роден е на 28 февруари в град Крупан, Югославия в семейството на българка и сърбин. През 1951 емигрира в България по политически причини.

Учил е във Висшия икономически институт „Карл Маркс“, след това е завършил курсове по журналистика в София. Росич е самоук талант и единствено филмов актьор. Твърди, че попада в киното случайно. Започва кариерата си като радио журналист в БНР, където работи 17 години. Времето му там приключва след събитията от ,,Пражката пролет‘‘ през 1968, когато изведнъж става неудобен за властите. Още преди това, през 1961 режисьорът Любомир Шарланджиев го кани за малка роля във филма си ,,Хроника на чувствата‘‘ (1962). За тази, както и за много от ранните си роли по това време, Росич си взима неплатен отпуск от радиото.

Участва в многобройни международни продукции, предимно в Унгария, където работи с режисьори от ранга на Миклош Янчо, Марта Месарош и Бела Тар. През 2010 г. получава престижната награда за цялостно творчество и принос към унгарското кино. Същата награда, в същата година получава и в България на международния фестивал „Любовта е лудост“ във Варна.

Негова марка са неподражаемият бас, достолепната осанка и мъжкарският темперамент. Ролите му във филми като ,,Осмият‘‘ (1969, реж. Зако Хеския), ,,Под краката им свири вятър‘‘ (1976, реж. Дьорд Сомяш) и ,,Съдията‘‘ (1986, реж. Пламен Масларов) го превръщат в екшън герой и му дават прозвището ,,каубоят на българското кино‘‘.Твърди, че уестърнът е любимия му жанр. Играл е заедно с актьори като Джон Савидж, Раф Валоне, Флоринда Болкан и Омар Шариф.

Dzhordzhe Mirko Rosic (1932-2014) is an actor with over 110 roles in film and television – 70 of them in Bulgaria and 31 in Hungary. He has acted in film productions in the Czech Republic, Poland, Russia, Italy and Romania. He was born on February 28 in the town of Krupan, Yugoslavia in the family of a Bulgarian mother and a Serbian father. In 1951 he immigrated to Bulgaria for political reasons.

He studied at the ,,Karl Marx‘‘ Institute of Economics, then completed journalism courses in Sofia. Rosic is a self-taught actor who never acted on stage. He claims that his career in cinema started by accident. He started his career as a radio journalist at the Bulgarian National Radio, where he worked for 17 years. His time there ended after the events of the ,,Prague Spring‘‘ in 1968, when he suddenly became inconvenient to the authorities. Even before that, in 1961, the director Lyubomir Sharlandzhiev invited him for a small role in his film ,,Chronicle of Feelings‘‘ (1962). For this, as well as for many of his early roles at the time, Rosic took unpaid leave from the radio.

He has participated in numerous international productions, mainly in Hungary, where he has worked with directors such as Miklós Jancsó, Márta Mészáros and Béla Tarr. In 2010 he received an award for his contribution to Hungarian cinema. In the same year he received the same award in Bulgaria at the international festival ,,Love is Folly‘‘ in Varna.

His trademark is his inimitable deep voice, dignified presence and macho persona. His roles in films such as ,,The Eighth‘‘ (1969, dir. Zako Heskiya), ,,The Wind Is Whistling Under Their Feet‘‘ (1976, dir. György Szomjas) and ,,The Judge‘‘ (1986, dir. Plamen Maslarov) turned him into an action hero and gave him the nickname ,,the cowboy of Bulgarian cinema‘‘. He claimed that western is his favourite genre. He has starred alongside actors such as John Savage, Raf Vallone, Florinda Balkan and Omar Sharif.

Bulharský kulturní institut v Praze a Bulharská národní filmotéka vás zvou na výstavu Hvězdy stříbrného plátna. Expozice představuje vybrané portréty bulharských hereček a herců, které byly uchovávány v archivu bulharské filmotéky na negativech z filmových produkcí.

Výstava je součástí doprovodného programu 15. ročníku Festivalu bulharských filmů.

Pasáž a kavárna Lucerna, Vodičkova 36, Praha 1

11.-19.3.2023