Krasimir Terziev (nar. 1969, Dobrič) je interdisciplinární umělec, jehož dílo zahrnuje různá média, jako je video/film, fotografie, sochařství, malba a text. Stírá hranice mezi realitou a fikcí a zároveň zkoumá rozmanité přechody a napětí mezi globalizovaným světem, kterému dominují symbolické obrazy, a jeho materiálními základy v technologickém, fyzickém a lidském „hardwaru“. Terziev má doktorát z kulturní antropologie (Sofijská univerzita 2012) a magisterský titul z malířství (Národní akademie umění 1997).

Jeho díla jsou součástí sbírek Centre Pompidou/MNAM v Paříži; Arteast 2000+Collection, Moderna Galerija Ljubljana; Art Collection Telekom, Bonn; Město Sofie Galerie umění, Sofie; Kunstsammlung Hypovereinsbank, Mnichov. Terzievova díla byla vystavena v muzeích, na festivalech a v galeriích, včetně: Galerie Struktura, Sofie; Manifesta 14, Priština; Národní galerie, Sofie; Ludwig Museum Budapešť; Sarieva Contemporary, Plovdiv; M HKAt, Antverpy; Osage Art Foundation, Hong Kong; Kunsthalle Budapešť; Nadace Generali, Vídeň; Akademie der Kunste, Berlín; TATE Modern, Londýn; Institutt za sywremenno izkustwo – Sofie; Württembergischer Kunstverein, Stuttgart; Centrum umění Argos & Media, Brusel; Garážové muzeum současného umění, Moskva; 3. bienále Mardin, Turecko; Cineteca z Madridu; Haus der Kulturen der Welt, Berlín; SŮL, Istanbul; Muzeum Stedelijk, Amsterdam; Renaissance Society, Chicago, The Kitchen, New York, Kunsthalle Vienna.

Krasimir Terziev, Vize suchých větví

(fotografická série), 2024, přímý tisk na upravenou PVC desku, 90/68 cm každá

Klasický fotografický obraz je virtuální. Člověk ho vnímá pouze tehdy, když se ponoří do pole obrazu a zapomene na jeho hmotné médium. Tato postfotografická série se opírá o dramaturgii a dialog mezi hrou světla na nerovném materiálním povrchu a hrou světla v zachyceném obrazu. Je vyžadována zvláštní forma zvýšeného uvědomění, která dokáže překonat opozici „buď-anebo“ a vnímat „obojí a to druhé“. Klasický fotografický obraz slibuje úplnou shodu mezi kusem reality, stojícím před objektivem, a vytištěným obrazem. Fotografický software je však schopen odhalit věci nepřístupné objektivu – fantasmy, fatamorgány, afekty neviditelných přítomností.

Krassimir Terziev (b. 1969, Dobrich) is an interdisciplinary artist whose work spans a diversity of media, including video/film, photography, painting/drawing, and text, questioning the
boundaries between reality and fiction, while exploring the manifold transitions and tensions between a globalised world, dominated by symbolic imagery, and its material groundings in technological, physical and human ‘hardware’. Terziev holds a Ph.D. in Cultural Anthropology (Sofia University 2012) and an MA in Painting (National Academy of Arts Sofia 1997).
His work is part of the public collections of Centre Pompidou/MNAM, Paris; Arteast 2000+ Collection, Moderna Galerija Ljubljana; Art Collection Telekom, Bonn; Sofia City Art Gallery, Sofia;
Kunstsammlung Hypovereinsbank, Munich, among others. Terziev’s work was shown internationally at museums, festivals and galleries, among others: Structura Gallery, Sofia; Manifesta 14, Prishtina; The National Gallery, Sofia; Ludwig Museum Budapest; Sariev Contemporary, Plovdiv; Museum of Contemporary Art, Antwerp; Osage Art Foundation, Hong Kong; Kunsthalle Budapest; Generali Foundation, Vienna; Akademie der Kunste, Berlin; TATE Modern, London; Institute of Contemporary Art, Sofia; Württembergischer Kunstverein, Stuttgart, Argos Centre for Art & Media, Brussels; Garage Museum of Contemporary Art, Moscow; 3rd Mardin Biennial, Turkey; Cineteca of Madrid; Haus der Kulturen der Welt, Berlin; SALT, Istanbul; Stedelijk Museum, Amsterdam; Renaissance Society, Chicago, The Kitchen, New York, Kunsthalle Vienna.

Krasimir Terziev, Visions of the Dry Branches
(photo series), 2024, direct print on modified PVC board, 90/68 cm each
The classic photographic image is virtual. One perceives it only when one immerses oneself in the field of the image and forgets about it’s material medium. This post-photographic series relies on the dramaturgy and dialogue between the play of light on the uneven material surface and the play of light in the captured image. A special form of heightened awareness is required to overcome the opposition of „either-or“ and perceive „both-this-and-the-other“. The classic photographic image promises a complete coincidence between the piece of reality standing
in front of the lens and the printed image. However, photographic software is able to reveal things inaccessible to objects – phantasms, mirages, affects of invisible presences.
—
Красимир Терзиев (р. 1969, Добрич) е интердисциплинарен художник, чиято работа обхваща различни медии, като видео/филм, фотография, скулптура, живопис и текст,
поставяйки под въпрос границите между реалност и фикция, докато изследва разнородните преходи и напрежения между глобализирания свят, доминиран от символични изображения, и неговите материални основи в технологичния, физически и човешки “хардуер“. Терзиев има докторска степен по Културна антропология (Софийски университет 2012), и магистърска степен по живопис (Национална художествена академия 1997). Негови произведения са част от колекциите на Centre Pompidou/MNAM, Париж; Arteast 2000+
Collection, Moderna Galerija Любляна; Art Collection Telekom, Бон; Софийска градска художествена галерия, София; Kunstsammlung Hypovereinsbank, Мюнхен. Произведенията на
Терзиев са излагани в музеи, фестивали и галерии, между които: Галерия Структура, София; Manifesta 14, Прищина; Националната галерия, София; Музей Ludwig Будапеща; Сариев Контемпорари, Пловдив; M HKAt, Антверпен; Osage Art Foundation, Хонг Конг; Kunsthalle Будапеща; Generali Foundation, Виена; Akademie der Kunste, Берлин; TATE Modern, Лондон; Институт за съвременно изкуство – София; Württembergischer Kunstverein, Щутгарт, Argos Centre for Art& Media, Брюксел; Garage Museum of Contemporary Art, Москва; 3rd Mardin Biennial, Турция; Cineteca of Madrid; Haus der Kulturen der Welt, Берлин; SALT, Истанбул; Stedelijk Museum, Амстердам; Renaissance Society, Чикаго, The Kitchen, Ню Йорк, Kunsthalle Виена.

Красимир Терзиев, Виденията на сухите клони
(фото-серия), 2024, директен печат в/у модифицирана PVC плоскост, 90/68 см всяка
Класическият фотографски образ е виртуален. Човек го възприема едва когато се потопи в полето на изображението и забрави за неговия материален носител. Тази пост-фотографска серия разчита на драматургията и диалога между играта на светлината върху неравната материална повърхност и играта на светлината в заснетото изображение. Изисква се особена форма на повишени вимание, което може да превъзмогне противопоставянето “или-или” и да възприеме “и-това-и-другото”. Класическият фотографски образ обещава пълно съвпадение междупарчето действителност, застанала пред обектива и отпечатания образ. Фотографският софтуер обаче е в състояние да изяви неща, недостъпни за обектива – фантазми, миражи, афекти от невидими присъствия.