Hvězdy stříbrného plátna

Ilka Zafirova (1941) patří mezi nejexcentričtější bulharské herečky.

Narodila se v Sofii. Nejdříve studovala Francouzskou filologii na Sofijské univerzitě, ale láska k divadlu byla silnější a studium francouzštiny opustila. V roce 1966 absolvovala na Divadelní akademii u prof. Moiseho Benieše. V letech 1968 a 1969 hrála se souborem Plovdivského divadla. Hrála v divadle v Pazardžiku. Po roce 1977 nastoupila do angažmá v Divadle Sofia. V roce 1990 přestoupila do nově vzniklého Malého městského divadla Za kanálem. Na divadelní scéně ztvárnila nespočet výrazných rolí.

Ve filmu hrála o něco méně a zejména menší role. Inteligentní a specifická herečka jako ona dokázala upoutat pozornost i svou krátkou přítomností na plátně. Od své první hlavní role ve Vlčici (1965, režie Rangel Valčanov) se objevila v dalších čtyřiceti filmech, mezi kterými byly i zahraniční produkce. Její druhá hlavní role byla Vanda v Upírech a přízracích (1992, režie Ivan Andonov).

Paradoxem je, že k filmu byla nejvíce přizvána mladými režiséry až ve 21. století. Objevila se ve filmech Stefana Komandareva, Kristiny Grozevové, Borise Despodova a Andreje Paunova, Petara Valčanova, Eleny Tončevy a Jany Titové.

Илка Зафирова (1941) е сред най-ексцентричните български актриси.

Родена е в София. Първоначално следва Френска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, но след като осъзнава любовта си към театъра, напуска. Завършва актьорско майсторство в Театралната академия (днес НАТФИЗ) при проф. Моис Бениеш през 1966. През 1968 и 1969 е в трупата на Пловдивския театър. Играла е и в Пазарджишкия театър. След 1977 става част от трупата на Театър „София“. През 1990 се премества в новосформирания Малък градски театър „Зад канала“. На сцената има редица ярки роли.

Българското кино я използва по-пестеливо и предимно в епизодични роли. Но интелигентна и специфична, тя е способна да енергизира екрана и с мимолетна поява. От първата ѝ главна във ,,Вълчицата“ (1965, реж. Рангел Вълчанов), се е появявала в 40 филма, сред които има и чужди продукции. Другата ѝ главна роля е Ванда във „Вампири, таласъми“ (1992, реж. Иван Андонов).

Играе Ванчето в „Ако не иде влак“ (1967, реж. Едуард Захариев), лекарка в „Бялата стая“ (1968, реж. Методи Андонов), циганка във „Всички и никой“ (1978, реж. Крикор Азарян), Станчева в „Дами канят“ (1980, реж. Иван Андонов), Герова в „Бяла магия“ (1982, реж. Иван Андонов), Ива в „Черно-бяло“ (1983, реж. Иван Павлов), съдържателка на бар в „Мечтатели“ (1987, реж. Иван Андонов), себе си като актрисата Илка Зафирова в „Немирната птица любов“ (1990, реж. Рангел Вълчанов).

Парадокс е, че филмовото й присъствие в едър план бе възродено от млади режисьори през XXI век: едновремешната примадона в ,,Пансион за кучета“ (2000, реж. Стефан Командарев), планинарката-чешитка в новелата ,,Птици божии“ (2008, реж. Кристина Грозева), летаргичната пушачка в ,,Три сестри и Андрей“ (2009, реж. Борис Десподов, Андрей Паунов), провинциалната кокетка в ,,Аварийно кацане“ (2010, реж. Петър Вълчанов), майката в студентския „Капия“ (2016, реж. Елена Тончева), лекарката Герджикова в „Доза щастие“ (2019, реж. Яна Титова).

Ilka Zafirova (1941) is one of the most eccentric Bulgarian actresses.

She was born in Sofia. Initially she studied French philology at Sofia University, but after realizing her love for theatre, she left and instead graduated in acting from the Theatre Academy (now NATFA) under Prof. Mois Benies in 1966. In 1968 and 1969 she was part of the Plovdiv Theatre troupe. She has also performed at the theatre in Pazardzhik. After 1977 she became part of ,,Sofia‘‘ Theatre. In 1990 she moved to the newly founded theatre ,,Zad Kanala‘‘. She has a number of prominent stage roles.

Bulgarian cinema has utilized her skills rather sparingly and mainly in episodic roles. But with her intelligence and specificity, she has always been capable of energizing the screen with just a fleeting appearance. From her first leading role in ,,The She-Wolf‘‘ (1965, dir. Rangel Vulchanov), she has appeared in 40 films, including foreign productions. Her other leading role is as Vanda in ,,Vampires, Spooks‘‘ (1992, dir. Ivan Andonov).

She also played Vancheto in ,,If a Train is Not Coming‘‘ (1967, dir. Edward Zahariev), a doctor in ,,The White Room‘‘ (1968, dir. Metodi Andonov), a gypsy in ,,Everybody and Nobody‘‘ (1978, dir. Krikor Azaryan), Stancheva in ,,Ladies Choice‘‘ (1980, dir. Ivan Andonov), Gerova in ,,White Magic‘‘ (1982, dir. Ivan Andonov), Iva in ,,Black-White‘‘ (1983, dir. Ivan Pavlov), owner of a bar in ,,Dreamers‘‘ (1987, dir. Ivan Andonov), herself in ,,Love is a Willful Bird‘‘ (1990, dir. Rangel Vulchanov),

It is a paradox that her prominent film presence was revived by young filmmakers in the XXI century: as the former diva in ,,Dogs’ Home‘‘ (2000, dir. Stefan Komandarev), the mountaineer in the short film ,,Birds of Heaven‘‘ (2008, dir. Kristina Grozeva), the lethargic smoker in ,,Three Sisters and Andrey‘‘ (2009, dir. Boris Despodov, Andrey Paounov), the provincial coquette in ,,Forced Landing‘‘ (2010, dir. Petar Valchanov), the mother in the student film ,,Block‘‘ (2016, dir. Elena Toncheva), Dr. Gerdjikova in ,,A Dose of Happiness‘‘ (2019, dir. Yana Titova).

Bulharský kulturní institut v Praze a Bulharská národní filmotéka vás zvou na výstavu Hvězdy stříbrného plátna. Expozice představuje vybrané portréty bulharských hereček a herců, které byly uchovávány v archivu bulharské filmotéky na negativech z filmových produkcí.

Výstava je součástí doprovodného programu 15. ročníku Festivalu bulharských filmů.

Pasáž a kavárna Lucerna, Vodičkova 36, Praha 1

11.-19.3.2023