Hvězdy stříbrného plátna

Naum Šopov (1930-2012) v divadle doslova vyrostl. Jeho maminka byla herečka v divadle ve Staré Zagoře a jeho otec ředitel ochotnického divadla. „To je můj domov. Může to znít lacině, ale já jsem se v něm skutečně narodil. Žili jsme tam. Moji rodiče neměli byt. Byli chudí. Žili v divadle, v maskérně,“ stojí v jeho biografii Naum Šopov. Zápisky ze života. Zpočátku ho herectví nelákalo. „Nechtěl jsem být herec. Dokonce jsem se herců bál. Zdálo se mi, že jsou trochu zvláštní. Mluvili, měnili hlas, hráli falešnou důstojnost. To zachytily mé dětské oči a zdálo se mi to jako přetvářka, nepravdivost.“ Zatímco hudba a konkrétně jazz ho lákal mnohem více. Začal studovat na Hudební škole v Sofii, a aby měl z čeho žít, hrál s kamarády po večerech na klarinet a saxofon. Ale pod vlivem své matky zanechal studia hudby a přihlásil se na Divadelní akademii. Byl přijat, ale jen o několik hodin později bylo jeho jméno v seznamu přijatých přeškrtnuto, jelikož ho někdo udal, že byl prý z fašistické rodiny.

Bez nutného diplomu začal pracovat jako divadelní technik v Starozagorském divadle, ale už tam dostal své první role. Následovalo Plovdivské divadlo, Divadlo Národní armády a Národní divadlo. V 60. letech stojí po boku velkých hereckých hvězd a to mu přineslo nabídky na další role na divadle i ve filmu, tam zazářil zejména ve snímcích Chudá ulice (1960, režie Christo Piskov), Zloděj broskví (1964, režie Valo Radev), Car a generál (1964, režie Valo Radev) a další.

Наум Шопов (1930-2012) е израснал в театъра. Майка му работи в Стара Загора като актриса, а баща му е директор на самодейния театър в градското читалище. „Това е моят първи дом. Може и да звучи сладникаво, но аз наистина съм се родил в него. Живели сме там. Родителите ми не са имали квартира. Били са бедни. Живеели в театъра, в гримьорната“, споделя актьорът в биографичната си книга „Наум Шопов. Бележки от един живот“. Първоначално не е изкушен от актьорската професия. „Аз не исках да бъда актьор. Дори се притеснявах от артистите. Струваше ми се, че са малко приповдигнати хора. Говорят, правят гласовете си по-дебели, играят на някакво фалшиво достойнство. Нещо, което детските ми очи улавяха, и то ми се струваше престорено, неистинско.“ Затова пък музиката го привлича неистово. И в частност – джазът. Записва се да учи в Музикалното училище в София, а за да се издържа с приятели свири по различни вечеринки на кларинет и саксофон. Но под влиянието на своята майка изоставя музикалното поприще и кандидатства в Театралната академия (днес НАТФИЗ). Приемат го, но няколко часа след като излиза класирането, името му е зачеркнато от списъка – в института са получили донос, че е от фашистко семейство.

Без необходимата диплома, той започва работа като сценичен работник в Старозагорския театър, но още там получава първите си малки роли. Следват Пловдивският театър, Театърът на Народната армия и Народният театър. Трамплин в кариерата му става ролята на Ниджми, която Леон Даниел му поверява в пиесата „Чудак“ по Назъм Хикмет. През 60-те Наум Шопов се нарежда сред големите звезди и това неизменно му носи покани за нови участия, както в театъра, така и в киното. Сред знаменитите му роли за голям екран са Жорж в „Бедната улица“ (1960, реж.: Христо Писков), Дьо Гревил в „Крадецът на праскови“ (1964, реж. Въло Радев), цар Борис III в „Цар и генерал“ (1964, реж. Въло Радев), Минчо във „Вълна зона“ (1975, реж. Едуард Захариев).

Naum Shopov (1930-2012) grew up in the theatre. His mother was an actress in Stara Zagora, his father was the head of the town’s community center. ,,This is my first home. It might sound trivial but I was born in it. We have lived there, my parents didn’t have an apartment. They were poor. They lived in the theatre, in the dressing room‘‘. Those are his very words from his biography ,,Naum Shopov. Notes of a lifetime‘‘. At first, he wasn’t interested in a career as an actor. ,,I didn’t want to be an actor, I was shy around the artists. They seemed a little bit exalted. They make their voices deeper, they acted through this kind of fake dignity. As a kid, I saw them as fake and unreal. On the other hand, music was his passion, jazz in particular. Shopov enrolled in the Musical Academy in Sofia. To make ends meet, he would play the sax or the clarinet at different gatherings with his friends. However, his mother persuaded him to leave the music and apply to the Theatrical Academy (now NATFA). Hours after he was accepted, it came out that he comes from a fascist family and was denied enrolment.

He started working in the theatre in Stara Zagora as a stage worker, without the need for a diploma. There he got his first roles. After that comes the theatre in Plovdiv, the National Theatre, and the National Army Theatre. The big jump in his career comes from his role Nadjimi from the play „Weirdo“ by Nazim Hikmet, given to him by Leon Daniel. Some of his most famous cinematic roles are George in „Poor Man`s Street“ (1960, dir. Hristo Piskov), De Greville in ,,The Peach Thief‘‘ (1964, dir. Vulo Radev), King Boris III in „Tsar and General“ (1964, dir. Vulo Radev), Mincho in ,,Villa Zone‘‘ (1975, dir. Edward Zahariev).

Bulharský kulturní institut v Praze a Bulharská národní filmotéka vás zvou na výstavu Hvězdy stříbrného plátna. Expozice představuje vybrané portréty bulharských hereček a herců, které byly uchovávány v archivu bulharské filmotéky na negativech z filmových produkcí.

Výstava je součástí doprovodného programu 15. ročníku Festivalu bulharských filmů.

Pasáž a kavárna Lucerna, Vodičkova 36, Praha 1

11.-19.3.2023