Hvězdy stříbrného plátna

Katja Paskaleva (1945-2002) patří mezi nejtalentovanější bulharské herečky. Narodila se v Petriči. V roce 1967 vystudovala obor herectví na Divadelní akademii ve třídě Metodi Andonova. Její herecká kariéra začala v divadle v Pazardžiku. Následovala divadla v Tolbuchin (dnes Dobrič) a Plovdivu, Divadlo Sofia, Satirické divadlo Aleko Konstantinova.

Mezi snímky Pondělí ráno (1966, režie Irina Aktašev, Christo Piskov) a A bůh sestoupil, aby nás viděl (2003, režie Petar Popzlatev) natočila padesát dalších filmů. I okouzlující mladé dívky na začátku, i zkušené ženy z konce jsou naplněné takovou energií, bez které by nebylo možné nejtěžší bulharské filmové převtělení Maria-matka a Maria-dcera ve filmu Kozí roh (1972, režie Metodi Andonov). Stejnými výrazovými prostředky – oči, tvář, mimika, postava, gesta – Katja Paskaleva dokázala vytvořit dvě ženské postavy. Prostřednictvím jejich působení dokázala vystavět postavu dospělé Marie.

Deset let po filmu Kozí roh patřilo k nejaktivnějšímu období její kariéry. Natočila sedmnáct filmů. V 80. letech dalších patnáct. V 90. letech se objevila v osmi epizodních rolích, čtyři z nich byly postavy matek.

Žádná z bulharských hereček nedosáhla tak lakonického vývoje přítomnosti na obrazovkách.

Катя Паскалева (1945-2002) е сред най-талантливите български актриси. Родена е в Петрич. През 1967 завършва актьорско майсторство в Театралната академия (днес НАТФИЗ) в класа на Методи Андонов. Творческият й път започва в Пазарджишкия театър. Следват театрите в Толбухин (днешен Добрич) и Пловдив, Театър „София“, Сатиричен театър „Алеко Константинов“.

От „Понеделник сутрин“ (1966, реж. Ирина Акташева, Христо Писков) до „И Господ слезе да ни види…“ (2003, реж. Петър Попзлатев) се е снимала в 50 роли. И лъчезарните девойки от началото, и опитните жени от края са заредени с онзи вулканизъм, без който би било невъзможно най-трудното българско филмово превъплъщение – Мария-майката и Мария-дъщерята в „Козият рог“ (1972, реж. Методи Андонов). С едни и същи изразни средства – очи, лице, мимика, фигура, жест – Катя Паскалева създава два женски типа. И чрез взаимодействието им издига образа на порасналата Мария.

Десетилетието след „Козият рог“ е нейният актьорски пик – 17 филма, сред които „Мъже без работа“ (1973, реж. Иван Терзиев), „Иван Кондарев“ (1974, реж. Никола Корабов), „Вилна зона“ (1975, реж. Едуард Захариев), „Катина“ (1976, реж. Януш Вазов), „Звезди в косите, сълзи в очите“ (1977, реж. Иван Ничев. „Матриархат” (1977, реж. Людмил Кирков).

През 80-те има 15 роли, сред които се открояват Мария, наричана Каката, от „Спирка за непознати“ (1989, реж. Иван Росенов), и Мария от „Аз, Графинята” (1989, реж. Петър Попзлатев).

През 90-те Катя Паскалева се снима в 8 епизодични роли. В 4 от тях е майка и все различна: „Мълчанието“ (1991) и „Забраненият плод“ (1994, реж. Красимир Крумов), „Аритмия“ (1992, реж. Иван Балевски) и „Търкалящи се камъни“ (1995, реж. Иван Черкелов).

Никоя българска актриса не е постигала лаконичната органика на нейното екранно присъствие.

Katya Paskaleva (1945–2002) is one of the most talented Bulgarian actresses. She was born in Petrich. In 1967 she graduated in acting from the Theatre Academy (now NATFA) under Metodi Andonov. Her artistic path started at the theatre in Pazardzhik and continued at the theatres in Tolbuhin (now Dobrich) and Plovdiv, ,,Sofia‘‘ Theatre and the ,,Aleko Konstantinov‘‘ Satirical State Theatre.

From ,,Monday Morning‘‘ (1966, dir. Irina Akhtasheva, Hristo Piskov) to ,,And God Came Down To See Us‘‘ (2003, dir. Petar Popzlatev), she played 50 roles. Both the radiant girls from the beginning and the more experienced women characters from her later career are charged with a certain volcanic power without which the excruciatingly difficult portrayal of the mother and the daughter, both named Maria, in ,,The Goat Horn‘‘ (1972, dir. Metodi Andonov) would be impossible. With the interplay between her means of expression – eyes, face, looks, figure, and gestures – she created the character of the grown Maria.

The decade after ,,The Goat Horn‘‘ was her career peak with 17 films, including ,,Men Without Work‘‘ (1973, dir. Ivan Terziev), ,,Ivan Kondarev‘‘ (1974, dir. Nikola Korabov), ,,Villa Zone‘‘ (1975, dir. Edward Zahariev), ,,Katina‘‘ (1976, dir. Yanush Vazov), ,,Stars in Her Hair, Tears in Her Eyes‘‘ (1977, dir. Ivan Nichev), ,,Matriarchate‘‘ (1977, dir. Lyudmil Kirkov).

In the 80s she had 15 roles, the stand outs being Maria, called Kakata, in ,,A Station Made for Two‘‘ (1989, dir. Ivan Rosenov) and Maria in ,,I, the Countess‘‘ (1989, dir. Petar Popzlatev).

In the 90s Katya Paskaleva starred in 8 episodic roles. In 4 of them she is a mother, but each time a different variation: ,,Silence‘‘ (1991) and ,,The Forbidden Fruit‘‘ (1994, dir. Krasimir Krumov-Grets); ,,Heart Trouble‘‘ (1992, dir. Ivan Balevski), and ,,Thundering Stones‘‘ (1995, dir. Ivan Cherkelov).

No Bulgarian actress has achieved the laconic organics of her presence on the screen.

Bulharský kulturní institut v Praze a Bulharská národní filmotéka vás zvou na výstavu Hvězdy stříbrného plátna. Expozice představuje vybrané portréty bulharských hereček a herců, které byly uchovávány v archivu bulharské filmotéky na negativech z filmových produkcí.

Výstava je součástí doprovodného programu 15. ročníku Festivalu bulharských filmů.

Pasáž a kavárna Lucerna, Vodičkova 36, Praha 1

11.-19.3.2023