***for English scroll down***

Работите на Любомир Кръстев се разполагат на границата между индустриалната реалност и една въображаема археология на бъдещето. Изходната точка на неговите образи са реални обекти, които в процеса на графичното им преобразяване постепенно губят своята функция и се превръщат в автономни структури, освободени от конкретно време и място.

Представените в изложбата работи (2010–2017) формират ранен цикъл, който задава концептуалната основа на по-късната практика на автора.

Сериите Coils (2010–2012) и Against the Sun (2013) поставят началото на това изследване. В тях индустриалният детайл, намерен по течението на река Дунав, е изведен от своята утилитарна среда и представен като форма, която съществува едновременно като документ и като абстракция. Кабели, метални елементи и конструкции са наблюдавани в състояние на разпад и корозия. Светлината и времето постепенно са изтрили първоначалния им смисъл. Това, което остава, е фрагмент от една материална култура, който започва да функционира като знак.

В тези произведения офортът има ключова роля. Неговата бавна и многопластова природа превръща изображението в поле на натрупване и ерозия. Линията се държи като следа, а повърхността като носител на памет. Така индустриалният обект се трансформира от технически детайл в образ със символна плътност.

Тази трансформация достига кулминация в графичната инсталация The Industrial Temple (2016). Монументалната структура, разположена в празно и безвременно пространство, изглежда едновременно като машина и като архитектура. Заглавието звучи парадоксално — храм на индустриалната епоха. Но този храм не е място на култ, а по-скоро паметник на изчезващото производство. Той е символ на система, която започва да съществува единствено като руина на самата себе си.

В Scar Field (2017) перспективата се измества към пейзажа. Повърхността на земята се появява като поле на разломи, пукнатини и следи от вътрешна енергия. Червени пастелни линии прорязват хоризонталната композиция като изригване под привидно спокойна повърхност, докато сажди и въглероден прах се разпръскват в пространството. Тук природата не е противоположност на индустрията, а пространство, в което нейните последствия стават видими. Земната кора се превръща в архив на човешката намеса.

В произведенията на Любомир Кръстев индустриалният обект, пейзажът и абстрактната форма постепенно се сливат. Това са изображения на свят, в който границата между построено и разрушено, между технология и природа, вече не е стабилна. Обектите престават да бъдат инструменти и започват да съществуват като следи.

Именно в тези следи се появява възможността за ново значение—
едно бъдеще, което може да бъде мислено единствено чрез материалните отпечатъци на нашето настояще.

Мария Василева

***

Forms of Future Meaning

The works of Lyubomir Krastev unfold at the boundary between industrial reality and an imagined archaeology of the future. His images originate in real objects which, through processes of graphic transformation, gradually lose their function and become autonomous structures, freed from a specific time and place.

The works presented in this exhibition (2010–2017) form an earlier cycle that establishes the conceptual foundation of Krastev’s later practice.

The series Coils (2010–2012) and Against the Sun (2013) mark the beginning of this investigation. Industrial details found along the Danube are removed from their utilitarian context and reimagined as forms that exist simultaneously as document and abstraction. Cables, metal elements, and structures are observed in states of decay and corrosion. Light and time gradually erase their original meaning, leaving behind fragments of material culture that begin to function as signs.

In these works, etching plays a central role. Its slow and layered process transforms the image into a field of accumulation and erosion. The line behaves as a trace, while the surface functions as a carrier of memory. In this way, the industrial object shifts from a technical detail to an image of symbolic density.

This transformation reaches its culmination in the graphic installation The Industrial Temple (2016). The monumental structure, situated within an empty and timeless space, appears simultaneously as both machine and architecture. The title suggests a paradox—a temple of the industrial age. Yet this temple is not a place of worship, but a monument to disappearing production, a symbol of a system that continues to exist only as a ruin of itself.

In Scar Field (2017), the perspective shifts toward landscape. The earth’s surface appears as a field of ruptures, fissures, and traces of internal energy. Red pastel lines cut across the composition like eruptions beneath an apparently calm surface, while soot and carbon dust disperse through the space. Nature here is not opposed to industry, but becomes the terrain in which its consequences are revealed. The earth’s crust turns into an archive of human intervention.

In Krastev’s work, the industrial object, the landscape, and abstract form gradually merge. They evoke a world in which the boundary between the constructed and the ruined, between technology and nature, is no longer stable. Objects cease to function as instruments and begin to exist as traces.

Within these traces the possibility of new meaning emerges — a future that can be imagined only through the material imprints of the present.

Maria Vassileva

Lyubomir Krastev (b. 1983, Rousse, Bulgaria) is a visual artist based in Plovdiv. His practice explores the transformation of industrial structures and landscapes into spaces of reflection, focusing on processes of erosion, memory, and material change through drawing and printmaking.